Южната част на страната ни се характеризира с по-топло и умерено време през цялата година, а през лятото и зимата някои места позволяват развитието на постоянен туризъм. Това например важи за разположените в планински райони села, точно какъвто е случаят и с Храбрино. То се намира в област Пловдив, в пределите на планината Родопи. Само петнадесет км в югозападна посока делят селото от втория по големина град в страната. А че районът е планински, в това няма никакво съмнение. По планинските масиви в селото има две вилни зони, които търпят постоянно разширение. Това е в пряка връзка с развититието на туризма, а в същата тази насока трябва да се отбележи и преминаването през селото на две реки. Хижите Здравец и Равница са предшествани от туристически маршрути, които започват именно от устието на реката. Хижа Академик е по-специална и стара, като преди това се нарича Родопски партизани. Друга туристическа дестинация е село Бойково.
Сотир и Свети Спас са другите две предишни имена на Храбрино, като първото е носено до 1934-та година, а второто – 26 години след това. Ситур и Сотур пък са имена на населено място от епохата на османското робство, за което имаме всички основания да предполагаме, че е днешното населено място. Но то съществува от още по-отдавна – по време на Средновековието. Според записките в документите въпросното населено място има изцяло български облик, като в него има 25 на брой български къщи. Те са, както може да се очаква, християнски, а в своето еталонно и вечно произведение Записки по българските въстания Захари Стоянов прави опис на мястото. Тогава той го нарича с името Сотир и набляга на подготовката, която жителите му предприемат за решителните боеве в Априлското въстание. Дори Стоянов си позволява да даде име на героя, в дома на който се развиват събитията. Той се казва Рангел и носи прозвището Тепавичаря. Най-много хора живеят в селото през 1934-та година, когато общият им брой достига 853. През 2011-та, когато са и последните данни за числеността на хората, те наброяват едва 661, което е значителен спад в сравнение с предишните години.
Също така има данни и за различните етнически групи, преживяващи на територията на село Храбрино през годините. Всъщност и тук последните цифри са от вече далечната 2011-та година, като на първо място са православните християни. Те представляват 630 души от цялостното селско население, което е почти 96 процента. За турското и ромското население няма точни данни, а в тези групи има и такива, които не могат конкретно да се самоопределят или дори не са дали отговор на запитването в анкетата. В периода края на февруари – началото на март за селото настъпват истински празнични дни, в резултат на провежданите там карнавални шествия. В тях характерно е носенето на кукерските маски, но най-големият подобен събор е на територията на град Перник. Парадите в селото са съпътствани и от запалването на огньове, коио имат ритуален характер. С това се цели да се прогонят злите и тъмни сили от домовете и живота на хората.
